Септември

Град Септември се образува през 1956 год. /проф.Ив. Батаклиев, Пазарджик и Пазарджишко, 1969г. / от сливането на с. Септември и гара Септември .През 1964 год. селището, поради кръстопътното си положение ,увеличено население и като средище на стопански и културен живот е било обявено за град. Град Септември е най – западното селище в Пазарджишкото поле ,чието землище е разположено между р.Марица и Родопите. Надморската височина на Септември е около 240 м. През бившето Саръханбей минавал Босненският или Адриатическият път.
Известният ни железопътен път от гара Белово за Пазарджик – Пловдив –Свиленград минава край Септември от 1873 год., а през 1888 г. е продължен за София. През 1926год. е построен железопътният път за Варвара –Велинград –Разлог.
На 1.5 км южно от гарата минава пътя София – Пловдив, като чрез последния се осъществява и връзката с областния град Пазарджик, който отстои на 19.5 км. Най – близките села са: Злокучене ,Семчиново и Симеоновец .
Землището е богато на води – чрез р. Марица и изградените напоителни канали и не на последно място чрез подпочвените води. Още в стари летописи се споменава, че жителите на Саръханбей били земеделци, градинари и скотовъди. Един от факторите за интензивно развитие на населеното място, които импулсира развитието е гарата, осигуряваща връзки и добър пазар.В миналото се е сеело предимно ръж, ориз, тютюн, дори и рози. Добре развито е било овощарството и лозарството. Сега основните отглеждани култури са: пшеница, царевица и зеленчуци.
Град Септември е най – големия кръстопът в западната част на Пазарджишкото поле. До голяма степен такъв е бил и през средните векове. Не случайно и тогава е бил считан за град.

Град Септември се образува през 1956 год. /проф.Ив. Батаклиев, Пазарджик и Пазарджишко, 1969г. / от сливането на с. Септември и гара Септември .През 1964 год. селището, поради кръстопътното си положение ,увеличено население и като средище на стопански и културен живот е било обявено за град. Град Септември е най – западното селище в Пазарджишкото поле ,чието землище е разположено между р.Марица и Родопите. Надморската височина на Септември е около 240 м. През бившето Саръханбей минавал Босненският или Адриатическият път.
Известният ни железопътен път от гара Белово за Пазарджик – Пловдив –Свиленград минава край Септември от 1873 год., а през 1888 г. е продължен за София. През 1926год. е построен железопътният път за Варвара –Велинград –Разлог.
На 1.5 км южно от гарата минава пътя София – Пловдив, като чрез последния се осъществява и връзката с областния град Пазарджик, който отстои на 19.5 км. Най – близките села са: Злокучене ,Семчиново и Симеоновец .
Землището е богато на води – чрез р. Марица и изградените напоителни канали и не на последно място чрез подпочвените води. Още в стари летописи се споменава, че жителите на Саръханбей били земеделци, градинари и скотовъди. Един от факторите за интензивно развитие на населеното място, които импулсира развитието е гарата, осигуряваща връзки и добър пазар.В миналото се е сеело предимно ръж, ориз, тютюн, дори и рози. Добре развито е било овощарството и лозарството. Сега основните отглеждани култури са: пшеница, царевица и зеленчуци.
Град Септември е най – големия кръстопът в западната част на Пазарджишкото поле. До голяма степен такъв е бил и през средните векове. Не случайно и тогава е бил считан за град.

Туристически информационен център – Пловдив

ул. „Райко Даскалов“ 1 (пл. „Римски стадион“)

понеделник – неделя
9:00 – 22:00 (лятно работно време)
9:00 – 20:00 (зимно работно време)

Teл:+359 32 620 229
Websites:
http://www.visitplovdiv.com/bg
http://oldplovdiv.bg

Община Септември

4490 Септември, ул. „Александър Стамболийски“ 37а

Тел:
+359 35 61 7000
+359 35 61 7001
E-mail: municipality@septemvri.bg

Виртуална карта

Снимки

© Всички изображения, рекламни и видео материали и/или друга информация, публикувани в този уеб сайт, са собственост на Министерство на туризма, и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз.

Туристически портал на България
Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.