Община Мездра
В югозападния край на град Мездра, върху висок скалист рид, надвесен над левия бряг на река Искър, е съхранена 70-вековна история, разказвана днес в Археологически комплекс „Калето” .
Хълмът е естествено защитен и разположен на място, където се пресичат основни пътища, използвани от дълбока древност до днес. На този кръстопът на цивилизациите са събрани останки от цялата човешка история – от каменно-медната епоха до Средновековието.
Хълмът над река Искър е запазил следите от две последователно съществували укрепени селища от края на каменно – медната епоха и енеолита към бронзовата епоха, които са унищожени при стихийни пожари. Този времеви отрязък обхваща края на V и първата половина на ІV хил. пр. Хр. Многобройните находки от разкопките на „Калето” недвумислено показват, че в края на каменно-медната епоха селището край Мездра процъфтява като занаятчийски център.
Една от най-значимите находки от края на каменно-медната епоха е откритото през 2008 година „Светилище на тура”, което няма аналог в България. Дивото говедо тур било езическо божество, за което древните вярвали, че крепи света на рогата си. На същото място, където се намирало “Светилището на тура”, около 2500 години по-късно е създадена ранно- тракийската сакрална структура. Древните траки от племето „трибали” населявяли местността до І век , когато селището заедно с цяла Мизия е завладяно от Римската империя.
Историята на „Калето” продължава през античността, като на това място са съществували римско укрепление от средата на ІІ век, езически култов център от ІІІ век и укрепено селище от ІV-VІ век, развиващо се през късно-римския и ранно-византийския период. Основите на езическото светилище, което прераства в езически култов център и сега могат да се видят лежащи точно над праисторическото „Светилище на тура”. От този период са открити множество бронзови монети от времето на римските императори Дометиан, Клавдий ІІ Готски и Проб, бронзови фибули, украшения за колан, торква и сребърно листо от лавров венец. Многа рядка находка е открита под основата на крепостната стена – бронзова отливка на орел. Това е едно от най-ранните изображения на тази могъща птица – емблема на Римската империя, изразяваща властта и силата. Друга ценна находка е бронзов ключ, намерен сред останките на най-представителната сграда на „Калето”.
Поради стратегическото разположение на римската крепост, която е най-запазената крепост от този период у нас, археолозите допускат, че е открит символичният Ключ към Северозапада.
На 9 км. от гр. Мездра, в село Царевец, се намира една от най-старите църкви на Балканския полуостров – „Свети Никола“. Легендите разказват, че преди векове, когато турците унищожавали православните храмове, те пощадили тази църква. За да покажат, обаче, пренебрежението си към християнските светци и религия, те изболи с ятагани очите на светците, нарисувани по стените на храма. По- късно боголюбиви селяни ги напълнили с восък, който и до сега стои някъде по иконите.
Църквата „Св. Никола“ (XIV-XV век) е обявена за паметник на културата с национално значение. Намира се в центъра на с. Царевец. Там се пазят стари надгробни паметници от Възраждането. Храмът е уникален с това, че в него е запазен единственият на Балканите зидан иконостас. Стенописите са майсторски направени и датират от XVII век. Сред изографисаните светци са Богодорица, арх. Михаил и др.
На 12 км. от град Мездра, на левия бряг на река Искър, се намира едно от най-интересните скални образувания на Искърския пролом – „Ритлите“. Те представляват успоредно разположени скални стени. Дължината на скалите варира от 200 до 400 метра. На височина достигат до 80 метра над нивото на река Искър. Тези скални форми датират от преди 120 милиона години.
На територията на Община Мездра е разположен и един от най-известните манастири в България – Черепишката света обител „Успение Богородично“. Той се намира близо до с. Лютиброд, на 10 км от гр. Мездра. Манастирът е основан по време на Втората българска държава, през управлението на цар Иван Шишман (1371-1393 г.), но е бил разрушен при нахлуването на турците.
Според легендата манастирът е получил името си от белеещите се кости на загиналите войни, останали след битката на цар Иван Шишман с османските нашественици. В църковния историко-археологически музей в София се съхранява устав (типик) на манастира, съставен около 1396г., в който се споменава, че той е бил разрушен по време на битката.
Основните събития провеждани в Археологически комплекс „Калето“ Мездра са Фестивал на Средновековните традиции, бит и култура „Калето Мездра“ и Дионисиевите празници.
Фестивал на Средновековните традиции, бит и култура „Калето Мездра“
През последния уикенд на месец май в Археологически комплекс „Калето“ Мездра се провежда ежегодния Фестивал на средновековните традиции, бит и култура „Калето-Мездра“. Посетителите се потапят в атмосферата на Средновековието, докосват се до бита и културата на старите Българи и техните съседи и противници на бойното поле. Въздухът е наситен със средновековна музика и аромати на средновековни гозби.
По време на фестивала гостите могат да видят ръчно сечене на средновековни и антични монети, ръчна изработка на икони, сувенири и брони от мед, коване на брони и оръжия от стомана, изработка на монументи от камък.
Пред очите на посетителите се провеждат битки между различни средновековни тежковъоръжени войни и се приготвят различни средновековни ястия. Сдружение „Авитохол“ e съоргaнизатор на събитието и показва изграждане на Прабългарска юрта, облекло, въоръжение и снаряжение на Българите от средните векове, така също и демонстрация на средновековни бойни техники и стрелба с лък.
През двата средновековни дни в „Калето“ Мездра може да се видят Варяги (Викинги на служба на Византия), Катафракти (тежко въоръжени) и обикновени Византийски Войни, Тамплиери и Войни от ордена на Св. Лазар, Латински рицари, Средновековни обсадни машини, Средновековни дами най – нисък до най – висок ранг, Средновековни занаятчии и още много изненади.
Дионисиеви празници под надслов „Да съживим 70-вековна история”
На 13 Февруари всяка година в Археологически комплекс „Калето“ се организират „Дионисиеви празници“. Посетителите на този празник ще усетят преплитането между древните Тракийски мистерии, Римския култ към Бог Дионисий и почитаният от Средновековните Българи Светец Трифон. В празниците вземат участие читалищата от Община Мездра, Представителен Танцов ансамбъл Мездра, екипът на АК „Калето“ и гостуващи състави. Една от основните атракции е приготвянето на греяно вино с подправки по тайна древноримска рецепта. Виното се приготвя пред очите на гостите в котел върху горящ огън и може да се опита от всички желаещи. Посетителите могат също да опитат и Римската тонизираща напитка „Поска“, която е безалкохолна и действа като съвременните енергийни напитки. Пътникът посетил Дионисиевите празници ще сгрее душата и тялото си в мразовитата зимна вечер.
© Всички изображения, рекламни и видео материали и/или друга информация, публикувани в този уеб сайт, са собственост на Министерство на туризма, и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз.