Храм „Св. св. Константин и Елена”, град Пловдив

Църквата „Св. св. Константин и Елена” е един от древните християнски храмове в гр. Пловдив. Християнско светилище е имало на това място още в началото на IV век. Разположен е в центъра на старинната част на града, върху самата крепостна стена на Акропола. Храмът е част от Архитектурния комплекс „Старият Пловдив”, в който се включват Джумая джамия от ХІV –ХV в., катедралната църква „Св. Успение Богородично”, митрополитската църква „Св. Марина” и Античният театър. В непосредствена близост до храма се намира и т.нар. „Хисар капия”, която през римско време е представлявала източната порта на древния град, пътя към Далечния изток.
През 304 г. на мястото, където днес се намира църквата, били обезглавени заради християнската си вяра мъчениците Севериан и Мемнос. Преди тях заради вярата си пострадали и 38-те Пловдивски мъченици. Според проучванията на археолози и историци храмът до Хисар капия бил издигнат около тридесет години след мъченическата смърт на светите Севериан и Мемнос и техните 38 другари и бил кръстен в тяхна чест. Когато името на император Константин започнало да се записва в пергаментовите листове като име на светец, жителите на града решили да посветят съществуващия храм на него и на майка му Елена и така храмът останал през вековете с името „Св. св. равноапостолни царе Константин и Елена”.
През османското владичество на мястото на големия древен храм съществувала малка дървена църква, еднокорабна, без купол и камбанария. Тя била изгнила и порутена, с малка врата. Това се обяснявало с факта, че през османското владичество били наложени значителни ограничения относно размерите на християнските храмове.
През този период храмът бил многократно разрушаван и после пак изграждан. Има сведение, че през 1810 г. настоятел станал видният абаджия от Копривщица Тодор Моравенов. След едно от последните опожарявания в края на ХVІІІ в. кирпичените стени на храма били в руини. Моравенов започнал да събира средства за възстановяването. За двадесет години той събрал 200 000 гроша – една солидна сума, напълно достатъчна за плануваното начинание. През 1830 г. пловдивският възрожденец Вълко Чалъков успял да издейства издаването на султански ферман за новото изграждане на църквите „Св. св. Константин и Елена” и „Св. Неделя”. Този ферман разрешавал на българите да си строят нови християнски храмове. Вследствие на това били съборени останките на стария и през 1832 г. бил издигнат новият храм. В този си вид църквата „Св. св. Константин и Елена” е достигнала до наши дни.
През 50-те години на ХХ в. при направените разкопки под абсидата на храма били направени интересни открития като правоъгълната кула, свързана с отбраната на източната крепостна порта – Хисар капия, също и костницата, съхраняваща костите на десетки поколения знатни пловдивчани. Днес те са погребани в общ гроб от източната външна страна на храма. Върху общия им гроб има поставена мраморна плоча с надпис.
Църковният двор е ограден със здрав каменен зид, достигащ от 6 до 8 метра височина, завършващ с тежък тухлен корниз. Построени са и няколко допълнителни сгради в двора, които придават манастирски вид на комплекса.
Днес църквата „Св. св. Константин и Елена” представлява ценен религиозен, исторически и културен паметник в града на тепетата. Затова тя е и най-посещаваният от български и чуждестранни туристи православен храм в Пловдив.
Обявена е за архитектурен паметник в бр. 4 на Държавен вестник от 1995 г.

Църквата „Св. св. Константин и Елена” е един от древните християнски храмове в гр. Пловдив. Християнско светилище е имало на това място още в началото на IV век. Разположен е в центъра на старинната част на града, върху самата крепостна стена на Акропола. Храмът е част от Архитектурния комплекс „Старият Пловдив”, в който се включват Джумая джамия от ХІV –ХV в., катедралната църква „Св. Успение Богородично”, митрополитската църква „Св. Марина” и Античният театър. В непосредствена близост до храма се намира и т.нар. „Хисар капия”, която през римско време е представлявала източната порта на древния град, пътя към Далечния изток.
През 304 г. на мястото, където днес се намира църквата, били обезглавени заради християнската си вяра мъчениците Севериан и Мемнос. Преди тях заради вярата си пострадали и 38-те Пловдивски мъченици. Според проучванията на археолози и историци храмът до Хисар капия бил издигнат около тридесет години след мъченическата смърт на светите Севериан и Мемнос и техните 38 другари и бил кръстен в тяхна чест. Когато името на император Константин започнало да се записва в пергаментовите листове като име на светец, жителите на града решили да посветят съществуващия храм на него и на майка му Елена и така храмът останал през вековете с името „Св. св. равноапостолни царе Константин и Елена”.
През османското владичество на мястото на големия древен храм съществувала малка дървена църква, еднокорабна, без купол и камбанария. Тя била изгнила и порутена, с малка врата. Това се обяснявало с факта, че през османското владичество били наложени значителни ограничения относно размерите на християнските храмове.
През този период храмът бил многократно разрушаван и после пак изграждан. Има сведение, че през 1810 г. настоятел станал видният абаджия от Копривщица Тодор Моравенов. След едно от последните опожарявания в края на ХVІІІ в. кирпичените стени на храма били в руини. Моравенов започнал да събира средства за възстановяването. За двадесет години той събрал 200 000 гроша – една солидна сума, напълно достатъчна за плануваното начинание. През 1830 г. пловдивският възрожденец Вълко Чалъков успял да издейства издаването на султански ферман за новото изграждане на църквите „Св. св. Константин и Елена” и „Св. Неделя”. Този ферман разрешавал на българите да си строят нови християнски храмове. Вследствие на това били съборени останките на стария и през 1832 г. бил издигнат новият храм. В този си вид църквата „Св. св. Константин и Елена” е достигнала до наши дни.
През 50-те години на ХХ в. при направените разкопки под абсидата на храма били направени интересни открития като правоъгълната кула, свързана с отбраната на източната крепостна порта – Хисар капия, също и костницата, съхраняваща костите на десетки поколения знатни пловдивчани. Днес те са погребани в общ гроб от източната външна страна на храма. Върху общия им гроб има поставена мраморна плоча с надпис.
Църковният двор е ограден със здрав каменен зид, достигащ от 6 до 8 метра височина, завършващ с тежък тухлен корниз. Построени са и няколко допълнителни сгради в двора, които придават манастирски вид на комплекса.
Днес църквата „Св. св. Константин и Елена” представлява ценен религиозен, исторически и културен паметник в града на тепетата. Затова тя е и най-посещаваният от български и чуждестранни туристи православен храм в Пловдив.
Обявена е за архитектурен паметник в бр. 4 на Държавен вестник от 1995 г.

понеделник – неделя
8:00- 20:00 /лятно работно време/
8:00 – 17:30  /зимно работно време/
Храмът е действащ и за посещението му не се заплащат входни такси.

 

В Стария град, ул. „Събoрна“ 24, намира се близодо Хисар капия.

Tуристически информационен център – ул. „Д-р Стоян Чомаков” 1 (Стария град)

понеделник-неделя
9:00 – 18:00 (лятно работно време)
9:00 – 17:30 (зимно работно време)

Тел: +359 32 620 453
Website: http://www.visitplovdiv.com/bg

Туристически информационен център – ул. „Райко Даскалов“ 1 (пл. „Римски стадион“)

Понеделник-Неделя
9:00 – 18:00 (лятно работно време)
9:00 – 18:00 (зимно работно време)

Тел:+359 32 620 229
Website: http://www.visitplovdiv.com/bg

Пловдив, Стар град, ул. „Събoрна“ 24
Тел: +359 889 203 852
Websites:

Виртуална карта

Снимки

© Всички изображения, рекламни и видео материали и/или друга информация, публикувани в този уеб сайт, са собственост на Министерство на туризма, и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз.

Туристически портал на България
Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.