Троянски манастир „Успение Богородично“, село Орешак

Троянският манастир като манастирски комплекс е трети по големина в България, забележителен паметник на културата от национално значение. Разположен е в красивата долина на река Черни Осъм, на 10 км южно от град Троян.
Според историческите документи манастирът е бил първоначално основан през 1600 година и възобновен в периода 1830 г.– 1865 г. в сегашния си вид. Като архитектурен стил на сградите се причислява към възрожденската школа.
Най-забележителен архитектурен и културен паметник е главната църква „Успение Пресвета Богородица”, която е построена в периода 1835-1837 година от майстор Константин от с. Пещера, Кюстендилско, на мястото на по-стара църква.
Църквата е кръстокуполна, масивна, строена от камък, с пояси от два реда тухли. Интериорът и екстериорът на църквата са изписани с фрески от Захари Зограф от Самоковската школа. Стенописите в църквата са една богата галерия на изкуството на Захари Зограф (1810 г. – 1853 г.), връх в неговото творчество. Наред с отразените библейски сцени, той оставя един великолепен автопортрет, портрети на дарители, образите на св. св. Кирил и Методий, образи на български патриарси и царе, светци и за първи път са изобразени български светици. Стените на храма са разделени на 360 полета, в които са изписани сцени и отделни образи. Българското изобразително изкуство не познава такова богатство и разнообразие на теми и сюжети от Възрожденската епоха (XVIII – XIX в.).
Иконостасът, разположен в наоса на църквата, е изрязан през 1839 г. и е образец на Тревненската резбарска школа.
Църквата е обявена за паметник на културата в Държавен вестник, бр.69/1927 г. и бр.100/1969 г.
По подобие и на други български манастири, този също си има своя чудотворна икона, която пристига в светата обител по времето на нейното създаване и се нарича “Св. Богородица Троеручица”. Иконата е пазена в манастира до XIII век, след което е пренесена в Сърбия. Върната е обратно в манастира през XVII век.
През 1835 г. били изградени и сегашните жилищни корпуси от изток, север и запад. През 1843 г. пред основния монашески двор били построени сградите на гостоприемницата.
През 1866 г. е изградена една уникална по своята концепция кула. Тя е пететажна. В най-долното й ниво има съдохранилище, следва параклис, посветен на „Св. св. Кирил и Методий“, одаи и завършва със звънарница. Параклисът е обнародван в Държавен вестник, бр.101/1971 г.
Подобно на други манастири, Троянският също е бил убежище на Апостола на свободата Васил Левски (1837 г. – 1873 г.), който формира революционни комитети не само в Троян, но и в самия манастир. Тайният манастирски комитет е наброявал 80 монаси и е бил оглавяван от архимандрит Макарий. И до днес е запазена в автентичния си вид килията, в която са били обсъждани революционните дела.
По време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) манастирският комплекс е превърнат в лазарет за руските войници и оказва всякаква помощ на руската войска.
Храмовият празник на манастира се чества на 15 август, като се прави велика вечерня и се изнася плащеницата на Света Богородица – символ на гроба на Божията майка.
Троянският манастир предлага на туристите нощувки, тъй като комплексът има и своя хотелска част.
Препоръчва се на всички желаещи да пренощуват в манастира да проверят дали това е възможно поне един ден по-рано, тъй като интересът е голям и е възможно да няма свободни места.
Наоколо има заведения за хранене, в които може да се опитат традиционни троянски храни и напитки.
В манастира с предварителна резервация на дата и час се правят кръщавки и венчавки.
В комплекса има няколко магазинчета, където се продават информационни материали и сувенири.

Троянският манастир като манастирски комплекс е трети по големина в България, забележителен паметник на културата от национално значение. Разположен е в красивата долина на река Черни Осъм, на 10 км южно от град Троян.
Според историческите документи манастирът е бил първоначално основан през 1600 година и възобновен в периода 1830 г.– 1865 г. в сегашния си вид. Като архитектурен стил на сградите се причислява към възрожденската школа.
Най-забележителен архитектурен и културен паметник е главната църква „Успение Пресвета Богородица”, която е построена в периода 1835-1837 година от майстор Константин от с. Пещера, Кюстендилско, на мястото на по-стара църква.
Църквата е кръстокуполна, масивна, строена от камък, с пояси от два реда тухли. Интериорът и екстериорът на църквата са изписани с фрески от Захари Зограф от Самоковската школа. Стенописите в църквата са една богата галерия на изкуството на Захари Зограф (1810 г. – 1853 г.), връх в неговото творчество. Наред с отразените библейски сцени, той оставя един великолепен автопортрет, портрети на дарители, образите на св. св. Кирил и Методий, образи на български патриарси и царе, светци и за първи път са изобразени български светици. Стените на храма са разделени на 360 полета, в които са изписани сцени и отделни образи. Българското изобразително изкуство не познава такова богатство и разнообразие на теми и сюжети от Възрожденската епоха (XVIII – XIX в.).
Иконостасът, разположен в наоса на църквата, е изрязан през 1839 г. и е образец на Тревненската резбарска школа.
Църквата е обявена за паметник на културата в Държавен вестник, бр.69/1927 г. и бр.100/1969 г.
По подобие и на други български манастири, този също си има своя чудотворна икона, която пристига в светата обител по времето на нейното създаване и се нарича “Св. Богородица Троеручица”. Иконата е пазена в манастира до XIII век, след което е пренесена в Сърбия. Върната е обратно в манастира през XVII век.
През 1835 г. били изградени и сегашните жилищни корпуси от изток, север и запад. През 1843 г. пред основния монашески двор били построени сградите на гостоприемницата.
През 1866 г. е изградена една уникална по своята концепция кула. Тя е пететажна. В най-долното й ниво има съдохранилище, следва параклис, посветен на „Св. св. Кирил и Методий“, одаи и завършва със звънарница. Параклисът е обнародван в Държавен вестник, бр.101/1971 г.
Подобно на други манастири, Троянският също е бил убежище на Апостола на свободата Васил Левски (1837 г. – 1873 г.), който формира революционни комитети не само в Троян, но и в самия манастир. Тайният манастирски комитет е наброявал 80 монаси и е бил оглавяван от архимандрит Макарий. И до днес е запазена в автентичния си вид килията, в която са били обсъждани революционните дела.
По време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) манастирският комплекс е превърнат в лазарет за руските войници и оказва всякаква помощ на руската войска.
Храмовият празник на манастира се чества на 15 август, като се прави велика вечерня и се изнася плащеницата на Света Богородица – символ на гроба на Божията майка.
Троянският манастир предлага на туристите нощувки, тъй като комплексът има и своя хотелска част.
Препоръчва се на всички желаещи да пренощуват в манастира да проверят дали това е възможно поне един ден по-рано, тъй като интересът е голям и е възможно да няма свободни места.
Наоколо има заведения за хранене, в които може да се опитат традиционни троянски храни и напитки.
В манастира с предварителна резервация на дата и час се правят кръщавки и венчавки.
В комплекса има няколко магазинчета, където се продават информационни материали и сувенири.

Храм:

четвъртък – неделя 07:30 – 19:00 /лятно работно време/
(Вторник и Сряда до 18:00)
понеделник – неделя 08:00-17:00 /зимно работно време/

Църковни магазини:
понеделник – неделя 09:00-18:00 /лятно работно време/
понеделник – неделя 09:00-16:45 /зимно работно време/

Музей:
понеделник – неделя 09:00-17:00

До Троянския манастир се стига лесно по асфалтирания път от гр. Троян за курортното селище Орешака. Има много табели, указващи местоположението на манастира.

Информационно-културният център – Троян

понеделник – петък 8:00 – 18:00

5600 Троян – център, ул. „Г.С. Раковски“ 103

Тел: +359 87 890 1473
Website: https://visit.troyan.bg/0
Facebook: https://www.facebook.com/Infoculturalcentre/?locale2=bg_BG&__nodl&refsrc=deprecated&ref=external%3Awww.google.com

Троянски манастир „Успение Богородично“ – Информационен център

5630 с. Орешак, област Ловеч

сряда – неделя  10:00 – 16:00

Тел: +359 876 156 500
Website: troyanmonastery.com

Община Троян

5600 Троян, площад „Възраждане“ №1

Тел: +359 670 6 80 50
E-mail: postbox@troyan.bg
Website: https://www.troyan.bg/bg/

Виртуална карта

Снимки

© Всички изображения, рекламни и видео материали и/или друга информация, публикувани в този уеб сайт, са собственост на Министерство на туризма, и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз.

Туристически портал на България
Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.