Софийска света гора

Началото на манастирския комплекс Мала или Софийска света гора е положено през XIII в., когато са изградени повечето от манастирите в Софийско. Комплексът включва 14 манастира, разположени по протежението на планината Витоша и съседните й планини. Комплексът възниква спонтанно и се формира в продължение на векове. Главен манастир първоначално бил Бистришкият, от който днес е останала църквата „Свети Георги” в с. Бистрица. Най-значителните манастирски обители са разположени в околните на София планини, като част от тях са запазени и до днес. Това са Драгалевският манастир „Св. Богородица”, Кокалянският манастир „Св. Архангел Михаил”, Черепишкият „Успение Богородично”,  Етрополският „Света Троица”, Осеновлашкият „Седемте престола” и др. Недалеч се намират и манастирите в Пернишко – Калкаският манастир „Св. Петка”, Радомирско-Радибошкият манастир „Св. Троица”, Земенският манастир „Св. Йоан Богослов”, Пещерският манастир „Св. Никола”, Брезнишко-Билинският манастир „Св. Архангел Михаил”, Ребревският манастир „Св. Никола” и Гигинският манастир „Св. Безсребреници Козма и Дамян”, Трънско-Неделнишкият манастир, Глоговишкият и Мисловшкият манастир, Годечко-Чепърлинският, Разбоишкият, Шумският, Маловският, Понорският и Василовският манастир.
Около манастирите от Мала Света гора, които през вековете са средища на народния дух и култура, постепенно се създават селища, които днес са част от София.
Черепишкият манастир „Успение Богородично” е разположен в Искърското дефиле на Стара планина, на 2 км югозападно от с. Лютиброд и на 29 км югоизточно от град Враца. Манастирът е построен по времето на цар Иван Шишман (управлявал 1371-1393 г.). Жилищните сгради, които посетителите на манастира могат да видят днес, са построени през 1836 г. През 1784 г. в скалите над манастира била изградена костница на два етажа, чиито параклис е посветен на „Св. Йоан Кръстител”. В средата на ХІХ в. някои от сградите на манастира са унищожени при срутване или пожар, но през следващите години отново са изградени. Храмовият празник е на 15 август – Денят на Света Богородица.
Край кв. Драгалевци в София, на около 1,5 км в югозападна посока се намира Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка”. Той е създаден от цар Иван Александър (управлявал 1331 – 1371 г.) около 1341 г. и оцелява след завладяването от османците през 1382 г. Църквата на манастира е обновена и зографисана през 1476 г.
Манастирският комплекс се състои от църква, жилищни сгради и стопански постройки. През XVII в. тук е имало и килийно училище. Светата обител е давала убежище на революционера Васил Левски (1837 – 1873 г).
Манастирът е обявен за паметник на културата. В библиотеката му се съхраняват старопечатни богослужебни книги и ръкописно четвероевангелие от 1534 г. Храмовият празник е на 15 август, Денят на Света Богородица.
Кокалянският манастир „Св. Архангел Михаил” е на няколко километра от с. Кокаляне, в източната част на Плана планина. Той е бил свързан с път с Бистришкия, Драгалевския и Боянския манастир. Недалеч от него се намирала крепостта Урвич, която е една от последните български крепости, превзети при нашествието на османските турци.
Манастирът е основан по време на Второто българско царство (1185 г. – 1393 г.), а по време на османските нашествия е разрушен. През XIV в. е възстановен. От XIV до XIX в. често е бил нападан и ограбван. През 1898 г. е издигната новата църква. От старата е останал само един каменен надпис. Комплексът включва църква, параклисите „Успение Богородично” и „Св. Иван Рилски”, както и жилищни и стопански сгради и камбанария, построена през 2000 г. В него се пазят известният Кокалянски сборник от XVI в., както и реликви, свързани с царуването на последния средновековен владетел цар Иван Шишман (управлявал 1371 – 1395 г.). Манастирът има два храмови празника – на 8 ноември се чества Денят на свети Архангел Михаил, а на 15 август – Денят на Света Богородица. Манастирът е обявен за паметник на културата.
Етрополският манастир „Света Троица” се намира на около 6 км източно от град Етрополе. Счита се, че е основан през XII в. Представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради. Църквата е строена през 1859 г. Комплексът включва и два параклиса – „Св. Йоан Кръстител” и „Св. св. Козма и Дамян”. През XVI – XVII в. манастирът е бил най-голямото духовно средище в Северна България. До него се намира карстовият извор Варовитец, който образува красив водопад.
Манастирът е обявен за паметник на културата. Храмовият празник е на Петдесетница (Деня на Света Троица).
Осеновлашкият манастир „Св. Богородица” е по-известен с името „Седемте престола”. Разположен е в подножието на Стара планина, на 15 км от гара Елисейна. В близост до него в миналото се е намирала крепостта Латинско кале. Според легендата е основан през XI в. Разрушаван и възстановяван е неколкократно. Църквата в днешния си вид е съградена и възстановена през 1815 г. Името й идва от седемте престола (параклиса), които са обособени със стени в купола, между раменете на основния кръст. Уникален паметник на културата е дървеният полилей „Хоро”, съставен от 15 отделни части и подарен от жителите на с. Лесков дол.
Храмовият празник на манастира е 8 септември – Рождество на Пресвета Богородица.

Началото на манастирския комплекс Мала или Софийска света гора е положено през XIII в., когато са изградени повечето от манастирите в Софийско. Комплексът включва 14 манастира, разположени по протежението на планината Витоша и съседните й планини. Комплексът възниква спонтанно и се формира в продължение на векове. Главен манастир първоначално бил Бистришкият, от който днес е останала църквата „Свети Георги” в с. Бистрица. Най-значителните манастирски обители са разположени в околните на София планини, като част от тях са запазени и до днес. Това са Драгалевският манастир „Св. Богородица”, Кокалянският манастир „Св. Архангел Михаил”, Черепишкият „Успение Богородично”,  Етрополският „Света Троица”, Осеновлашкият „Седемте престола” и др. Недалеч се намират и манастирите в Пернишко – Калкаският манастир „Св. Петка”, Радомирско-Радибошкият манастир „Св. Троица”, Земенският манастир „Св. Йоан Богослов”, Пещерският манастир „Св. Никола”, Брезнишко-Билинският манастир „Св. Архангел Михаил”, Ребревският манастир „Св. Никола” и Гигинският манастир „Св. Безсребреници Козма и Дамян”, Трънско-Неделнишкият манастир, Глоговишкият и Мисловшкият манастир, Годечко-Чепърлинският, Разбоишкият, Шумският, Маловският, Понорският и Василовският манастир.
Около манастирите от Мала Света гора, които през вековете са средища на народния дух и култура, постепенно се създават селища, които днес са част от София.
Черепишкият манастир „Успение Богородично” е разположен в Искърското дефиле на Стара планина, на 2 км югозападно от с. Лютиброд и на 29 км югоизточно от град Враца. Манастирът е построен по времето на цар Иван Шишман (управлявал 1371-1393 г.). Жилищните сгради, които посетителите на манастира могат да видят днес, са построени през 1836 г. През 1784 г. в скалите над манастира била изградена костница на два етажа, чиито параклис е посветен на „Св. Йоан Кръстител”. В средата на ХІХ в. някои от сградите на манастира са унищожени при срутване или пожар, но през следващите години отново са изградени. Храмовият празник е на 15 август – Денят на Света Богородица.
Край кв. Драгалевци в София, на около 1,5 км в югозападна посока се намира Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка”. Той е създаден от цар Иван Александър (управлявал 1331 – 1371 г.) около 1341 г. и оцелява след завладяването от османците през 1382 г. Църквата на манастира е обновена и зографисана през 1476 г.
Манастирският комплекс се състои от църква, жилищни сгради и стопански постройки. През XVII в. тук е имало и килийно училище. Светата обител е давала убежище на революционера Васил Левски (1837 – 1873 г).
Манастирът е обявен за паметник на културата. В библиотеката му се съхраняват старопечатни богослужебни книги и ръкописно четвероевангелие от 1534 г. Храмовият празник е на 15 август, Денят на Света Богородица.
Кокалянският манастир „Св. Архангел Михаил” е на няколко километра от с. Кокаляне, в източната част на Плана планина. Той е бил свързан с път с Бистришкия, Драгалевския и Боянския манастир. Недалеч от него се намирала крепостта Урвич, която е една от последните български крепости, превзети при нашествието на османските турци.
Манастирът е основан по време на Второто българско царство (1185 г. – 1393 г.), а по време на османските нашествия е разрушен. През XIV в. е възстановен. От XIV до XIX в. често е бил нападан и ограбван. През 1898 г. е издигната новата църква. От старата е останал само един каменен надпис. Комплексът включва църква, параклисите „Успение Богородично” и „Св. Иван Рилски”, както и жилищни и стопански сгради и камбанария, построена през 2000 г. В него се пазят известният Кокалянски сборник от XVI в., както и реликви, свързани с царуването на последния средновековен владетел цар Иван Шишман (управлявал 1371 – 1395 г.). Манастирът има два храмови празника – на 8 ноември се чества Денят на свети Архангел Михаил, а на 15 август – Денят на Света Богородица. Манастирът е обявен за паметник на културата.
Етрополският манастир „Света Троица” се намира на около 6 км източно от град Етрополе. Счита се, че е основан през XII в. Представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради. Църквата е строена през 1859 г. Комплексът включва и два параклиса – „Св. Йоан Кръстител” и „Св. св. Козма и Дамян”. През XVI – XVII в. манастирът е бил най-голямото духовно средище в Северна България. До него се намира карстовият извор Варовитец, който образува красив водопад.
Манастирът е обявен за паметник на културата. Храмовият празник е на Петдесетница (Деня на Света Троица).
Осеновлашкият манастир „Св. Богородица” е по-известен с името „Седемте престола”. Разположен е в подножието на Стара планина, на 15 км от гара Елисейна. В близост до него в миналото се е намирала крепостта Латинско кале. Според легендата е основан през XI в. Разрушаван и възстановяван е неколкократно. Църквата в днешния си вид е съградена и възстановена през 1815 г. Името й идва от седемте престола (параклиса), които са обособени със стени в купола, между раменете на основния кръст. Уникален паметник на културата е дървеният полилей „Хоро”, съставен от 15 отделни части и подарен от жителите на с. Лесков дол.
Храмовият празник на манастира е 8 септември – Рождество на Пресвета Богородица.

До Черепишкия манастир се стига лесно с кола от София, следвайки пътя за гр. Мездра през Искърското дефиле. На около 15 км преди Мездра има малка отбивка, която след 100 м води до портите на манастира.
До Драгалевския манастир има асфалтиран път, който се отделя от шосето кв. Драгалевци – х. „Алеко”.
До Кокалянския манастир се стига сравнително трудно. Единият начин е през центъра на с. Кокаляне, откъдето тръгва черен път за манастира. Другият е пешеходна пътека (40-50 минути), започваща от устието на р. Егиля на главния път София – Самоков.
До Етрополския манастир най-лесно се стига по разклона за гр. Етрополе на магистрала „Хемус”. Малко след града е отбивката за манастира – 2,5 км по асфалтов път.
До „Седемте престола” се стига лесно с кола от София, следвайки пътя за гр. Мездра през Искърското дефиле. При с. Елисейна трябва да се завие през жп прелез и да се поеме по 12 км асфалтов път за с. Осеновлаг, който води и до портите на манастира.

Туристически информационен център – София

понеделник – петък 9:30 – 18:00

гр. София 1000, в подлеза пред Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Tел:
+359 2 4918344
+359 2 4918345
E-mail: tourist@info-sofia.bg

Туристически информационен център – Ларго

понеделник – петък 9:30 – 18:00

Метростанция „Сердика 2“

Тел: +359 2 4949315
E-mail: largo@info-sofia.bg

Виртуална карта

Снимки

© Всички изображения, рекламни и видео материали и/или друга информация, публикувани в този уеб сайт, са собственост на Министерство на туризма, и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз.

Туристически портал на България
Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.