Резерват „Силкосия”

Резерват „Силкосия” е първият резерват в България. Обявен е с Постановление № 8485 от 29.06.1933 г. от Министерството на земеделието и държавните имоти като „строго охранителна държавна гора “Горна Еленица – Силкосия” в землището на с. Българи и с. Кости, община Царево, област Бургаска, с площ 10 226 декара (1022,6 ха). Впоследствие територията и буферната зона са изменяни няколко пъти.
Резерват „Силкосия” съхранява ценното растително и животинско богатство на планината Странджа. Територията на резервата е разположена на надморска височина от 100 до 250 метра. Най-широко застъпени са канелените горски почви и жълтоземно-подзолистите почви.
Растителното богатство на резервата е значително. Установени са 260 вида висши растения. От тях дървесните видове са 14, храстовите – 17, многогодишните тревисти растения са 143, а едногодишните и двугодишните – 70. Това представлява 22.6 % от странджанската флора и определя високата стойност на защитената територия.
„Силкосия” е типичен горски резерват. Съхранява гори от бук и дъб, вечнозелени храсти – странджанска зеленика (Rhododendron Ponticum L.), лавровишня (Prúnus laurocerásus), джел (Ilex aquifolium), странджанско бясно дърво (Daphne pontica). Средната възраст на дърветата е 120-130 години, а в отделни случаи надвишава 200 години.
Най-впечатляващи са горските формации от горун (Quercus polycarpa) и източен бук (Fagus orientalis). Като спътници на основните дървесни видове се срещат брекиня (Sorbus torminalis), скоруша (Sorbus domestica), сребролистната липа (Tilia tomentosa), полски клен (Acer campestre) и дива круша (Pyrus communis).
Резерватът има и богата фауна – установени са повече от 50 защитени животински вида. От земноводните се срещат зелената крастава жаба (Pseudepidalea viridis), жабата дървесница (Hila arborea, L.) и гръцката дългокрака жаба (Rana graeca), които са защитени от Закона за биологичното разнообразие.
От влечугите могат да се видят слепокът (Anguis fragilis) и жълтокоремникът (Ophisaurus apodus), големият стрелец (Coluber caspius), смокът мишкар (Elaphe longissima), пъстрият (Elaphe sauromates) и вдлъбнаточелият смок (Malpolon monspessulanus) – също защитени видове. Много характерни за тези места са шипоопашатата (Testudo hermanni) и шипобедрената (Testudo graeca) костенурка.
Изключително разнообразнo е и птичето царство. Типични за защитената територия са сойката (Garrulus glandarius), авлигата (Oriolus oriolus), южният славей (Erithacus megarhynchos), малкото черноглаво (Sylvia melanocephala) и голямото белогушо коприварче (Sylvia communis), обикновената чинка (Fringilla coelebs), косът (Turdus merula), различни видове кълвачи, грабливи птици и др.
Животинското богатство се допълва и от много бозайници: дива свиня (Sus scrofa), дива котка (Felis silvestris), белка (Martes foina), златка (Martes martes), вълк (Canis lupus) и др.
В резервата е забранена всякаква човешка дейност, с изключение на неговата охрана, посещения с научна цел, преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел.
За водачи и беседи туристите се обръщат към РИОСВ – Бургас. Беседите се изнасят от експерт по предварителна заявка в РИОСВ – Бургас.

Резерват „Силкосия” е първият резерват в България. Обявен е с Постановление № 8485 от 29.06.1933 г. от Министерството на земеделието и държавните имоти като „строго охранителна държавна гора “Горна Еленица – Силкосия” в землището на с. Българи и с. Кости, община Царево, област Бургаска, с площ 10 226 декара (1022,6 ха). Впоследствие територията и буферната зона са изменяни няколко пъти.
Резерват „Силкосия” съхранява ценното растително и животинско богатство на планината Странджа. Територията на резервата е разположена на надморска височина от 100 до 250 метра. Най-широко застъпени са канелените горски почви и жълтоземно-подзолистите почви.
Растителното богатство на резервата е значително. Установени са 260 вида висши растения. От тях дървесните видове са 14, храстовите – 17, многогодишните тревисти растения са 143, а едногодишните и двугодишните – 70. Това представлява 22.6 % от странджанската флора и определя високата стойност на защитената територия.
„Силкосия” е типичен горски резерват. Съхранява гори от бук и дъб, вечнозелени храсти – странджанска зеленика (Rhododendron Ponticum L.), лавровишня (Prúnus laurocerásus), джел (Ilex aquifolium), странджанско бясно дърво (Daphne pontica). Средната възраст на дърветата е 120-130 години, а в отделни случаи надвишава 200 години.
Най-впечатляващи са горските формации от горун (Quercus polycarpa) и източен бук (Fagus orientalis). Като спътници на основните дървесни видове се срещат брекиня (Sorbus torminalis), скоруша (Sorbus domestica), сребролистната липа (Tilia tomentosa), полски клен (Acer campestre) и дива круша (Pyrus communis).
Резерватът има и богата фауна – установени са повече от 50 защитени животински вида. От земноводните се срещат зелената крастава жаба (Pseudepidalea viridis), жабата дървесница (Hila arborea, L.) и гръцката дългокрака жаба (Rana graeca), които са защитени от Закона за биологичното разнообразие.
От влечугите могат да се видят слепокът (Anguis fragilis) и жълтокоремникът (Ophisaurus apodus), големият стрелец (Coluber caspius), смокът мишкар (Elaphe longissima), пъстрият (Elaphe sauromates) и вдлъбнаточелият смок (Malpolon monspessulanus) – също защитени видове. Много характерни за тези места са шипоопашатата (Testudo hermanni) и шипобедрената (Testudo graeca) костенурка.
Изключително разнообразнo е и птичето царство. Типични за защитената територия са сойката (Garrulus glandarius), авлигата (Oriolus oriolus), южният славей (Erithacus megarhynchos), малкото черноглаво (Sylvia melanocephala) и голямото белогушо коприварче (Sylvia communis), обикновената чинка (Fringilla coelebs), косът (Turdus merula), различни видове кълвачи, грабливи птици и др.
Животинското богатство се допълва и от много бозайници: дива свиня (Sus scrofa), дива котка (Felis silvestris), белка (Martes foina), златка (Martes martes), вълк (Canis lupus) и др.
В резервата е забранена всякаква човешка дейност, с изключение на неговата охрана, посещения с научна цел, преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел.
За водачи и беседи туристите се обръщат към РИОСВ – Бургас. Беседите се изнасят от експерт по предварителна заявка в РИОСВ – Бургас.

Работно време на охраната на резервата и на РИОСВ – Бургас
Понеделник – петък: 9:00-17:30

 

Туристически информационен център Бургас- „Автогара ЮГ“
Понеделник-Неделя- 10:00-18:00
пл. „Царица Йоанна“
Тел. : +359 56 59 89 43

Туристически информационен център Бургас- „Часовника“
Понеделник-Неделя 10:00-18:00
ул. „Александровска“ 37 /на ъгъла на ул. „Александровска“ и бул. „Алеко Богориди“/

Тел.: +359 56 825 772
E-mail: info@gotoburgas.com
Website: http://gotoburgas.com/bg
Тел.: +359 888 506 816

 

РИОСВ
гр. Бургас, ул. „Перущица” 67

Тел: +359 56 813205
Е-mail: riosvbs@unacs.bg
Website: www.riosvbs.eu

Виртуална карта

Снимки

© Всички изображения, рекламни и видео материали и/или друга информация, публикувани в този уеб сайт, са собственост на Министерство на туризма, и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз.

Туристически портал на България
Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.