Регионален исторически музей, Враца

Град Враца се намира в Северна България, на 110 км северно от София. Първата музейна сбирка в града се свързва с името на хаджи Тошо Ценов (1749 г. – 1836 г.) – богат врачански търговец. По-късно тя е обогатена от сина му Димитраки Хаджитошев (1780 г. – 1824 г.). През 1953 г. във Враца е създаден Окръжен народен музей, а през 1956 г. в кулата на Мешчиите е открита първата му експозиция, като част от нея е обявена за художествена галерия.
През 1976 г. е открит и Етнографско-възрожденският комплекс „Никола Войводов” във Враца. Днес той включва експозицията в къщата музей „Никола Войводов” (разкриваща живота и дейността на Никола Войводов (1842 г. – 1867 г.), отдал живота си за освобождението на България от османско владичество) и експозиция „Градски бит” в Капитанската къща (показваща оригинални вещи и покъщнина на възстановено градско жилище на средно заможно семейство от началото на ХХ в.).
През 1987 г. към сградния фонд на Окръжния исторически музей се включва и Етнографско-възрожденският комплекс „Св. Софроний Врачански”. Той включва няколко обекта – Възнесенско училище, Хаджийска къща, къща „Иван Замбин”, къща „Григорий Найденов”, църква „Св. Възнесение”, експозиция с транспортните средства, занаятчийски работилници и експозиция на земеделска техника.
В централната сграда на музея има няколко експозиции. Разделът “Археология” е разположен в залите “Праистория”, “Античност”, “Средновековие”, „Тракийски съкровища”, „Рогозенско съкровище” и Лапидариум.
Зала “Праистория” представя развитието и постиженията на човешките общества от най-дълбока древност до римската епоха. Експонирани са керамика, предмети и оръдия на труда и оръжия, характерни за отделните епохи.
Зала “Античност” съдържа артефакти от римската и ранновизантийската епоха (I-VI век). Забележителни експонати са бронзова римска диплома, култов глинен съд, колекция каменна пластика, бронзови медицински инструменти и костен амулет.
Зала “Средновековие” представя културно-историческото наследство на Врачанския край през Българското средновековие (VII-XIV век). Интерес представляват характерни старобългарски накити, костени иконки-амулети, сребърна мощехранителница, битови предмети и оръдия на труда.
В зала „Тракийски съкровища” са експонирани находките от Могиланската могила – златен венец и златни обици, уникален сребърен наколенник с позлата и др. Тук са изложени и съкровищата от Мизия (Букьовци) и Галиче, представени от сребърни, позлатени и златни ритуални съдове, апликации и фалери с изображения на Богинята майка и Тракийския конник.
През 1999 г. е изградена и открита специално оборудвана зала за Рогозенското съкровище – най-голямото тракийско съкровище, откривано по българските земи. Съкровището представлява семеен сервиз на династия тракийски царе, състоящ се от 165 съда, изработени от сребро и украсени чрез позлатяване. Датирано е от края на VI и IV в. пр. Хр.
Мозайката от с. Галатин, надгробни стели, колони, каменна пластика, епиграфски паметници и други ценни експонати са показани в екпозиция на открито – Лапидариум.
В зала „История на България ХV-ХIХ в.“ са представени ценни образци на Врачанската книжовна, иконописна и златарска школа.
„Ботевата зала” е посветена на легендарната чета на поета-революционер Христо Ботев (1848 г. – 1876 г.), чийто подвиг бележи епилога на Априлското въстание срещу османската власт от 1876 г. В експозицията са изложени оригинални снимки и архивни материали, Манифестът за обявяване на Руско-турската война от 1877-1878 г., опълченски ордени, медали, оръжия и др.
В зала „Каменна дъга” е изложена експозиция, съдържаща 1000 образци на минерали (скъпоценни и полускъпоценни камъни), скали и фосили (вкаменелости от флора и фауна). Преобладават експонати от България, но има и от различни страни в Европа, Америка, Азия и Африка. Сред минералите са показани и такива, които са нови за света и са открити във Врачанския руден район.
Експозицията в зала “Нова история” показва развитието на Врачанския регион до 1918 г. В залата са представени икономическите, политическите и културните характеристики на гр. Враца и Врачанския край.
В музея се продават информационни материали, пътеводители и сувенири.

Град Враца се намира в Северна България, на 110 км северно от София. Първата музейна сбирка в града се свързва с името на хаджи Тошо Ценов (1749 г. – 1836 г.) – богат врачански търговец. По-късно тя е обогатена от сина му Димитраки Хаджитошев (1780 г. – 1824 г.). През 1953 г. във Враца е създаден Окръжен народен музей, а през 1956 г. в кулата на Мешчиите е открита първата му експозиция, като част от нея е обявена за художествена галерия.
През 1976 г. е открит и Етнографско-възрожденският комплекс „Никола Войводов” във Враца. Днес той включва експозицията в къщата музей „Никола Войводов” (разкриваща живота и дейността на Никола Войводов (1842 г. – 1867 г.), отдал живота си за освобождението на България от османско владичество) и експозиция „Градски бит” в Капитанската къща (показваща оригинални вещи и покъщнина на възстановено градско жилище на средно заможно семейство от началото на ХХ в.).
През 1987 г. към сградния фонд на Окръжния исторически музей се включва и Етнографско-възрожденският комплекс „Св. Софроний Врачански”. Той включва няколко обекта – Възнесенско училище, Хаджийска къща, къща „Иван Замбин”, къща „Григорий Найденов”, църква „Св. Възнесение”, експозиция с транспортните средства, занаятчийски работилници и експозиция на земеделска техника.
В централната сграда на музея има няколко експозиции. Разделът “Археология” е разположен в залите “Праистория”, “Античност”, “Средновековие”, „Тракийски съкровища”, „Рогозенско съкровище” и Лапидариум.
Зала “Праистория” представя развитието и постиженията на човешките общества от най-дълбока древност до римската епоха. Експонирани са керамика, предмети и оръдия на труда и оръжия, характерни за отделните епохи.
Зала “Античност” съдържа артефакти от римската и ранновизантийската епоха (I-VI век). Забележителни експонати са бронзова римска диплома, култов глинен съд, колекция каменна пластика, бронзови медицински инструменти и костен амулет.
Зала “Средновековие” представя културно-историческото наследство на Врачанския край през Българското средновековие (VII-XIV век). Интерес представляват характерни старобългарски накити, костени иконки-амулети, сребърна мощехранителница, битови предмети и оръдия на труда.
В зала „Тракийски съкровища” са експонирани находките от Могиланската могила – златен венец и златни обици, уникален сребърен наколенник с позлата и др. Тук са изложени и съкровищата от Мизия (Букьовци) и Галиче, представени от сребърни, позлатени и златни ритуални съдове, апликации и фалери с изображения на Богинята майка и Тракийския конник.
През 1999 г. е изградена и открита специално оборудвана зала за Рогозенското съкровище – най-голямото тракийско съкровище, откривано по българските земи. Съкровището представлява семеен сервиз на династия тракийски царе, състоящ се от 165 съда, изработени от сребро и украсени чрез позлатяване. Датирано е от края на VI и IV в. пр. Хр.
Мозайката от с. Галатин, надгробни стели, колони, каменна пластика, епиграфски паметници и други ценни експонати са показани в екпозиция на открито – Лапидариум.
В зала „История на България ХV-ХIХ в.“ са представени ценни образци на Врачанската книжовна, иконописна и златарска школа.
„Ботевата зала” е посветена на легендарната чета на поета-революционер Христо Ботев (1848 г. – 1876 г.), чийто подвиг бележи епилога на Априлското въстание срещу османската власт от 1876 г. В експозицията са изложени оригинални снимки и архивни материали, Манифестът за обявяване на Руско-турската война от 1877-1878 г., опълченски ордени, медали, оръжия и др.
В зала „Каменна дъга” е изложена експозиция, съдържаща 1000 образци на минерали (скъпоценни и полускъпоценни камъни), скали и фосили (вкаменелости от флора и фауна). Преобладават експонати от България, но има и от различни страни в Европа, Америка, Азия и Африка. Сред минералите са показани и такива, които са нови за света и са открити във Врачанския руден район.
Експозицията в зала “Нова история” показва развитието на Врачанския регион до 1918 г. В залата са представени икономическите, политическите и културните характеристики на гр. Враца и Врачанския край.
В музея се продават информационни материали, пътеводители и сувенири.

понеделник – петък
9:00 – 17:30

събота – неделя
9:00 – 12:00; 13:00 – 17:30
12:00 – 13:00 (по предварителна заявка)

Уредници от музея обслужват туристите.

3000 гр. Враца   пл. „Христо Ботев” №2

Тел:
+359 92624 457
+359 92629 048
E-mail: vratsamuseum@mail.bg
Website:
www.vratsamuseum.com
www.openvratsa.bg

 

Виртуална карта

Снимки

© Всички изображения, рекламни и видео материали и/или друга информация, публикувани в този уеб сайт, са собственост на Министерство на туризма, и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз.

Туристически портал на България
Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.