Природен парк „Рилски манастир”

Природният парк „Рилски манастир” се намира на територията на община Рила и обхваща средно и високопланинските части на западния дял на Рила планина. Обхваща територии, разположени от 750 м до 2700 м надморска височина, като най-високата точка е връх Рилец – 2713 м н.в. Заема площ от 25253,2 ха и е един от най-големите природни паркове в България.
Територията му е обявена за защитена през 1992 г. в границите на Народен парк „Рила”(днес Национален парк „Рила”), а като отделна защитена територия паркът е обособен през 2000 г. На територията на природния парк се намира резерватът „Риломанастирска гора” с площ от 3665 ха.
Паркът е разположен на границата на умереноконтиненталния и преходносредиземноморския климат. Средните годишни температури във височинния интервал 2000 – 2500 м н.в. са в интервала 5 – ОC, а над 2500 м н.в. те са отрицателни.
На територията на природния парк „Рилски манастир” се намират 28 езера. Най-високо разположено е първото от Дяволските езера (2445 м), а най-ниско разположено е Сухото езеро (1892 м). Тук е и най-голямото високопланинско езеро на Балканския полуостров – Смрадливото, с площ 212 дка и дълбочина 24 м. Езерата дават началото на много рекички и долове, които формират оттока на главната река в парка – р. Рилска. Територията на природния парк е една от най-богатите на водни ресурси части на България.
В парка са установени 202 вида гръбначни животни: 5 вида риби, 11 вида земноводни, 12 вида влечуги, 122 вида птици и 52 вида бозайници, 32 вида от гръбначните животни са включени в Червената книга на България (списък на застрашените видове в страната). Сред тях са алпийски тритон (Triturus alpestris), жаба дървесница (Hila arborea), смок мишкар (Elaphe longissima), златка (Martes martes), скален орел (Aquila chrysaetos) и др. Гръбначните животни, защитени със Закона за опазване на биологичното разнообразие, са 139 вида. От птиците интерес представляват белоглавият лешояд (Gyps fulvus) и карталът (Aegypius monachus), царският орел (Aquila heliaca) и малкият орел (Hieraaetus pennatus).
Установени са 1400 вида висши растения, сред които интересни са божествена иглика (Primula deorum), трансилванска камбана (Campanula transsilvanica) и сив див тютюн (Nicotiana tabacum); 164 вида мъхове; 203 вида лечебни растения.
За туристите през територията на парка преминават множество пешеходни туристически маршрути:
– Рилски манастир – Кирилова поляна – Сухото езеро – Кобилино бранище
– Рилски манастир – Рибни езера – Смрадливото езеро
– Рилски манастир – Мальовица
– Рилски манастир – Седемте Рилски езера
– Рилски манастир – Радовичка река – хижа „Македония”
– Международен туристически маршрут Е -4: Пиринеи – Алпи – Олимп
Всички тези маршрути са добре обозначени и маркирани със съответните цветове от парковата дирекция. За любознателните туристи дирекцията на парка е създала и тематични образователни маршрути. Съществува и екопътека „Старата железница”.
В подстъпите на парка се намира гр. Рила. В сърцето на парка се намира най-значимият паметник на българската култура и духовност – Рилският манастир. Той е основан през X век от отшелника св. Йоан от с. Скрино, наречен по-късно Рилски. През 1983 г. Рилският манастир е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световната култура.
В близост до манастира се намират два метоха – „Орлица” и „Пчелино”. Метох „Орлица” е разположен на 3 км от гр. Рила, покрай асфалтовия път за Рилския манастир. Това е един от най-старите метоси на Рилския манастир. В двора на църквата му се намира една от най-старите лози в България, засадена през 20-те години на XIX в. Метох „Пчелино” е стопанският чифлик на Рилския манастир, където се е извършвала стопанска и горска дейност.
На североизток от манастира, високо в планината се намират още два архитектурно-исторически ансамбъла: постницата „Свети Иван Рилски”, където се е намирал първоначалният гроб на светеца, а вторият е постницата „Св. Евангелист Лука”. Тук се намира първото училище за светско образование, основано през 1843 г. от Неофит Рилски.

Природният парк „Рилски манастир” се намира на територията на община Рила и обхваща средно и високопланинските части на западния дял на Рила планина. Обхваща територии, разположени от 750 м до 2700 м надморска височина, като най-високата точка е връх Рилец – 2713 м н.в. Заема площ от 25253,2 ха и е един от най-големите природни паркове в България.
Територията му е обявена за защитена през 1992 г. в границите на Народен парк „Рила”(днес Национален парк „Рила”), а като отделна защитена територия паркът е обособен през 2000 г. На територията на природния парк се намира резерватът „Риломанастирска гора” с площ от 3665 ха.
Паркът е разположен на границата на умереноконтиненталния и преходносредиземноморския климат. Средните годишни температури във височинния интервал 2000 – 2500 м н.в. са в интервала 5 – ОC, а над 2500 м н.в. те са отрицателни.
На територията на природния парк „Рилски манастир” се намират 28 езера. Най-високо разположено е първото от Дяволските езера (2445 м), а най-ниско разположено е Сухото езеро (1892 м). Тук е и най-голямото високопланинско езеро на Балканския полуостров – Смрадливото, с площ 212 дка и дълбочина 24 м. Езерата дават началото на много рекички и долове, които формират оттока на главната река в парка – р. Рилска. Територията на природния парк е една от най-богатите на водни ресурси части на България.
В парка са установени 202 вида гръбначни животни: 5 вида риби, 11 вида земноводни, 12 вида влечуги, 122 вида птици и 52 вида бозайници, 32 вида от гръбначните животни са включени в Червената книга на България (списък на застрашените видове в страната). Сред тях са алпийски тритон (Triturus alpestris), жаба дървесница (Hila arborea), смок мишкар (Elaphe longissima), златка (Martes martes), скален орел (Aquila chrysaetos) и др. Гръбначните животни, защитени със Закона за опазване на биологичното разнообразие, са 139 вида. От птиците интерес представляват белоглавият лешояд (Gyps fulvus) и карталът (Aegypius monachus), царският орел (Aquila heliaca) и малкият орел (Hieraaetus pennatus).
Установени са 1400 вида висши растения, сред които интересни са божествена иглика (Primula deorum), трансилванска камбана (Campanula transsilvanica) и сив див тютюн (Nicotiana tabacum); 164 вида мъхове; 203 вида лечебни растения.
За туристите през територията на парка преминават множество пешеходни туристически маршрути:
– Рилски манастир – Кирилова поляна – Сухото езеро – Кобилино бранище
– Рилски манастир – Рибни езера – Смрадливото езеро
– Рилски манастир – Мальовица
– Рилски манастир – Седемте Рилски езера
– Рилски манастир – Радовичка река – хижа „Македония”
– Международен туристически маршрут Е -4: Пиринеи – Алпи – Олимп
Всички тези маршрути са добре обозначени и маркирани със съответните цветове от парковата дирекция. За любознателните туристи дирекцията на парка е създала и тематични образователни маршрути. Съществува и екопътека „Старата железница”.
В подстъпите на парка се намира гр. Рила. В сърцето на парка се намира най-значимият паметник на българската култура и духовност – Рилският манастир. Той е основан през X век от отшелника св. Йоан от с. Скрино, наречен по-късно Рилски. През 1983 г. Рилският манастир е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световната култура.
В близост до манастира се намират два метоха – „Орлица” и „Пчелино”. Метох „Орлица” е разположен на 3 км от гр. Рила, покрай асфалтовия път за Рилския манастир. Това е един от най-старите метоси на Рилския манастир. В двора на църквата му се намира една от най-старите лози в България, засадена през 20-те години на XIX в. Метох „Пчелино” е стопанският чифлик на Рилския манастир, където се е извършвала стопанска и горска дейност.
На североизток от манастира, високо в планината се намират още два архитектурно-исторически ансамбъла: постницата „Свети Иван Рилски”, където се е намирал първоначалният гроб на светеца, а вторият е постницата „Св. Евангелист Лука”. Тук се намира първото училище за светско образование, основано през 1843 г. от Неофит Рилски.

Посетителски център:
понеделник – неделя
10:00-17:00
Предлага информация за маршрути и водачи. Може да бъде разгледана експозиция.
Беседи на български, английски и немски език само по предварителна заявка, ако има група над 10 човека.
Беседата е безплатна.

 

Посетителският център се намира на пътя за Рилския манастир, в местността Пчелина, на около 5 км преди Рилския манастир.

Експерт от дирекцията на парка прави обиколките. Беседите са на български, английски и немски език, само по предварителна заявка, ако има група над 10 човека.

Преди да посетите природен парк „Рилски манастир”, е добре да се информирате за времето и за желаните маршрути. Препоръчително е да се обърнете към посетителския център и да се консултирате с опитен водач.

Tуристически информационен център – гр.Рила

понеделник – неделя
09:00 – 19:00

Град Рила 2630, ул.Георги Бенковски №2

Тел:
+359886 898 956
+359 884 400 944
E-mail tic.rila@abv.bg
Website:https://www.grad-rila.bg/turizam

Tуристически информационен център – Сандански

понеделник – неделя
09:00 – 19:00 (лятно работно време)
10:00  – 20:00  (зимно работно време)

Сандански 2800, ул. Македония 28 (до ГУМ),

Тел: +359 882 011 039
E-mail: tic.sandanski@gmail.com
Facebook: https://www.facebook.com/sandanski.tourism

 

 

 

Контакти с Дирекция природен парк „Рилски манастир”
2630, гр. Рила, ул.“Бенковски“ №2

Тел: +359 70 542 293
E-mail:
dpprilski_manastir@iag.bg
dpprilski_manastir@abv.bg
Website: www.parkrilski-manastir.eu

Виртуална карта

Снимки

© Всички изображения, рекламни и видео материали и/или друга информация, публикувани в този уеб сайт, са собственост на Министерство на туризма, и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз.

Туристически портал на България
Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.