Преображенски манастир „Преображение Господне” – град Велико Търново

Преображенският манастир се намира на 7 км от Велико Търново, под непристъпните отвесни скали над левия бряг на р. Янтра, близо до село Самоводене. Намира се под пещерите на Бискалския венец на Беляковското плато.
Той е най-големият от манастирите във Великотърновска област. Счита се, че е основан по времето на Втората българска държава – около 1360 г., от царица Теодора-Сара и сина й Иван Шишман (XIV в.). Затова манастирът е наричан още „Сарин“ или „Шишманов“. Той играе важна роля в духовния живот на българската столица през XIV в.
През Средновековието манастирът се намирал на около 400 – 500 м южно от сегашния. За това свидетелстват проведените през 1952 г. изследвания. Открити са фрагменти от стенописи в стила на Търновската живописна школа и от търновската трапезна керамика.
Първоначалното място на манастира е било изоставено след разрушаването му по време на завладяването на Търново в края на XIV в. от османците.
По време на османското владичество манастирът е опожаряван няколко пъти от кърджалии (разбойници, действащи на групи в Османската империя), след което е изоставен и разрушен.
През 1825 г. с разрешение от султан Махмуд хан един известен родолюбив монах – отец Зотик – се заема с възстановяването на манастира на сегашното му място.
Сградите на манастира са строени една по една и образуват правоъгълник с двор, застлан с калдъръм.
Строежът на главната църква „Преображение Господне“ е започнат през 1834 г. от майстор Димитър Софиялията и довършен от майстор Колю Фичето, един от най-известните майстори строители през XIX в. През 1837 г. той завършва югоизточното крило с малката гостна и оформя главния вход и колоната.
Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи в периода 1849-1851 г. от големия български художник Захарий Зограф от Самоков.
През 1861 г. Колю Фичето изгражда камбанарията с часовника. Две години по-късно построява малката църква „Благовещение“ върху подземния параклис „Св. Андрей“, строен през 1834 г. от Димитър Софиялията.
През годините на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.) манастирът е превърнат в болница. За благодарност след Освобождението (1878 г.) руските воини подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата.
Понастоящем манастирът е действащ и отворен за посетители.
Храмовият празник е на 6 август.
В манастира се продават информационни материали и сувенири. Не се предлага настаняване.

Пътят за манастира се отклонява вляво от централната магистрала Велико Търново – Русе.

Служителите монаси, които продават свещите, изнасят беседа на български език.

Туристически информационен център „Царевград Търнов“

Централен офис- Велико Търново 5000, ул.”Христо Ботев” № 5
ноември-март
понеделник-петък 9:00 -18:00
април-октомври
понеделник-петък 9:00 -18:00

Тел:
+358 62 622 148
+359 887 659 829

Е-mail:
tic@velikoturnovo.info
office@velikoturnovo.info
Website: http://www.velikoturnovo.info/bg/

Втори офис – Велико Търново 5000, ул. „Никола Пиколо“ 27 ( в непосредствена близост до АМР „Царевец)

април-октомври
понеделник-петък 9:00 – 18:00
събота и неделя 9:00 – 17:00

Тел:
+359 62 600 768
+359 886 640 100