Елена

Град Eлена е разположен във високите части на Предбалкана, на 40 км от Велико Търново и 260 км от София. Населението на града е около 6500 души.
Според историческите свидетелства Еленската котловина е била обитавана още през късния неолит (IV хил. пр. Хр). Живот тук е имало през тракийско, римско и ранновизантийско време. Основаването на Елена като селище е свързано с края на Втората българска държава (края на XIV в.). След като столицата Търново е покорена от османците през 1393 г., търновските боляри и първенци се заселват трайно в района, защото тук се намирали феодалните им владения.
В годините на османското владичество (1393 – 1878 г.) Елена постепенно се изгражда като административен, занаятчийски, търговски и културно-просветен център. Основен поминък на местното население били земеделието, скотовъдството и занаятите. Т.нар. „златно време” на Елена е през ХVІІІ и началото на ХІХ век, когато в града и района процъфтявали занаятите – тъкането на губери (дебело вълнено покривало с дълги влакна), бояджийство, мутафчийство (изработка на изделия от козината на домашни животни) и др. Икономическият просперитет на града в началото на ХІХ век е основа и за развитие на културните и просветни процеси. Днес в град Елена са запазени голям брой къщи и обществени постройки от различни архитектурни периоди. Близо 200 са паметниците на културата, а седем от тях са с национално значение. Сред емблематичните за града сгради е къщата музей „Иларион Макариополски”. Тя е една от най-старите запазени къщи. Строена е около 1710-1715 г. и се намира в центъра на града. Къщата е двуетажна, с големи стрехи и чардаци. В нея е роден един от водачите на борбите за независима българска църква Иларион Макариополски (1812 г. – 1875 г.), както и поетът Стоян Михайловски (1856 г. – 1927 г.). Сградата днес е част от Музея на Възраждането и националноосвободителните борби. В нея са разположени две музейни експозиции – „Еленски бит и култура през Възраждането“ и „Християнско изкуство“.
Сред най-интересните забележителности на Елена е и уникалният архитектурен ансамбъл на „Петте Разсуканови къщи” – пет къщи, построени от заможния хаджи Димитър Разсуканов в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век. Всяка от къщите има собствена архитектура, с която се отличава от другите, но фасадата на всяка от тях е хармонично свързана с тази на съседните къщи. Символът на град Елена е Часовниковата кула, която се намира на най-високото място в центъра на града. Тя е построена през 1812 г. и е една от първите в страната.
Друга интересна забележителност на град Елена е сградата на Даскалоливницата – първото класно училище в България. То е построено през 1844 г. В неговия двор се намира и християнският храм „Свети Никола” – най-старият храм в Елена и региона. Първият писмен документ за съществуването на църквата датира от 1518 г. Вътрешността й впечатлява с красив иконостас и стенописи. До храм „Свети Никола” през 1837 г. е построен храмът „Успение на Пресвета Богородица“, който до Освобождението през 1878 г. е най-големият храм в Северна България с 33 метра дължина, 21 метра ширина и 25 метра височина.
Още една забележителност в града е Попниколовата къща, която също е паметник на културата с национално значение. В нея се помещава Музеят по палеонтология, чиято колекция включва фосили и минерали, открити в района на града. Красивата природа около Елена е предпоставка за многобройни възможности за екотуризъм. От Елена и съседното село Мийковци започват осем маркирани екопътеки, които позволяват на туристите да се насладят на прекрасния Еленски Балкан. Екопътеките минават през вековни гори и водят до природни забележителности и исторически местности. Язовир „Йовковци”, който е на 3 км от Елена, както и осемте микроязовира на територията на общината, предоставят отлични възможности за риболов и почивка. В Елена и региона има разнообразни възможности за настаняване. Хотели, къщи за гости, хижи и самостоятелни стаи са на разположение на туристите както в града, така и в околните села. Общинският туристически информационен център може да предостави повече информация за маршрутите и забележителностите в града и региона, както и за възможностите за настаняване.

Град Eлена е разположен във високите части на Предбалкана, на 40 км от Велико Търново и 260 км от София. Населението на града е около 6500 души.
Според историческите свидетелства Еленската котловина е била обитавана още през късния неолит (IV хил. пр. Хр). Живот тук е имало през тракийско, римско и ранновизантийско време. Основаването на Елена като селище е свързано с края на Втората българска държава (края на XIV в.). След като столицата Търново е покорена от османците през 1393 г., търновските боляри и първенци се заселват трайно в района, защото тук се намирали феодалните им владения.
В годините на османското владичество (1393 – 1878 г.) Елена постепенно се изгражда като административен, занаятчийски, търговски и културно-просветен център. Основен поминък на местното население били земеделието, скотовъдството и занаятите. Т.нар. „златно време” на Елена е през ХVІІІ и началото на ХІХ век, когато в града и района процъфтявали занаятите – тъкането на губери (дебело вълнено покривало с дълги влакна), бояджийство, мутафчийство (изработка на изделия от козината на домашни животни) и др. Икономическият просперитет на града в началото на ХІХ век е основа и за развитие на културните и просветни процеси. Днес в град Елена са запазени голям брой къщи и обществени постройки от различни архитектурни периоди. Близо 200 са паметниците на културата, а седем от тях са с национално значение. Сред емблематичните за града сгради е къщата музей „Иларион Макариополски”. Тя е една от най-старите запазени къщи. Строена е около 1710-1715 г. и се намира в центъра на града. Къщата е двуетажна, с големи стрехи и чардаци. В нея е роден един от водачите на борбите за независима българска църква Иларион Макариополски (1812 г. – 1875 г.), както и поетът Стоян Михайловски (1856 г. – 1927 г.). Сградата днес е част от Музея на Възраждането и националноосвободителните борби. В нея са разположени две музейни експозиции – „Еленски бит и култура през Възраждането“ и „Християнско изкуство“.
Сред най-интересните забележителности на Елена е и уникалният архитектурен ансамбъл на „Петте Разсуканови къщи” – пет къщи, построени от заможния хаджи Димитър Разсуканов в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век. Всяка от къщите има собствена архитектура, с която се отличава от другите, но фасадата на всяка от тях е хармонично свързана с тази на съседните къщи. Символът на град Елена е Часовниковата кула, която се намира на най-високото място в центъра на града. Тя е построена през 1812 г. и е една от първите в страната.
Друга интересна забележителност на град Елена е сградата на Даскалоливницата – първото класно училище в България. То е построено през 1844 г. В неговия двор се намира и християнският храм „Свети Никола” – най-старият храм в Елена и региона. Първият писмен документ за съществуването на църквата датира от 1518 г. Вътрешността й впечатлява с красив иконостас и стенописи. До храм „Свети Никола” през 1837 г. е построен храмът „Успение на Пресвета Богородица“, който до Освобождението през 1878 г. е най-големият храм в Северна България с 33 метра дължина, 21 метра ширина и 25 метра височина.
Още една забележителност в града е Попниколовата къща, която също е паметник на културата с национално значение. В нея се помещава Музеят по палеонтология, чиято колекция включва фосили и минерали, открити в района на града. Красивата природа около Елена е предпоставка за многобройни възможности за екотуризъм. От Елена и съседното село Мийковци започват осем маркирани екопътеки, които позволяват на туристите да се насладят на прекрасния Еленски Балкан. Екопътеките минават през вековни гори и водят до природни забележителности и исторически местности. Язовир „Йовковци”, който е на 3 км от Елена, както и осемте микроязовира на територията на общината, предоставят отлични възможности за риболов и почивка. В Елена и региона има разнообразни възможности за настаняване. Хотели, къщи за гости, хижи и самостоятелни стаи са на разположение на туристите както в града, така и в околните села. Общинският туристически информационен център може да предостави повече информация за маршрутите и забележителностите в града и региона, както и за възможностите за настаняване.

Персоналът на Туристическия информационен център в Елена осигурява информация за обектите за настаняване, заведенията, забележителностите, маршрутите и мероприятията в града и региона и говори български, английски, френски и руски език.

Туристически информационен център – гр. Елена

Понеделник- Петък 8:30 – 18:00
Събота – Неделя 9:00 – 12:00; 13:00 – 18:00

гр. Елена 5070, ул. „Иларион Макариополски“ 4

Тел: +359 879 910 622
E-mail: otic@elena.bg
Website:https://visit.elena.bg/
Facebook: Туристически център град Елена и Туристически Информационен Център Елена

Виртуална карта

Снимки

© Всички изображения, рекламни и видео материали и/или друга информация, публикувани в този уеб сайт, са собственост на Министерство на туризма, и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз.

Туристически портал на България
Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.