История
Територията на България е обитавана от най-дълбока древност. Свидетелства за това са многобройните селищни и надгробни могили. Земите на днешна България са люлка на някои от най-ранните цивилизации в Европа – разкопките край Оходен (Врачанско), могилата до село Юнаците (край Пазарджик) и най-старото открито обработено злато, открито в халколитния некропол край Варна, са свидетелства за това. От епохата на Древна Тракия сме наследили ценни културни паметници – гробници (Казанлъшка, Александровска, Свещарска и др.), съкровища (Панагюрско, Рогозенско, Вълчитрънско и др.), светилища и храмове (Перперикон, Старосел, Кози грамади, Бегликташ и др.).
Културните взаимодействия между траките и елинската цивилизация са особено активни. В периода VI-II век пр. Хр. в Тракия, Мизия и по бреговете на Черно море са основани множество градове, които стават проводници на гръцкото културно влияние. В средата на І в. сл. Хр. всички българските земи стават част от Римската империя. От този период са съхранени много архитектурни и археологически паметници – Античният театър и Римският стадион в Пловдив, останките от римските градове Улпия Ескус, Нове, Никополис ад Иструм, Никополис ад Нестум, Августа Траяна, Абритус и др.
След разпадането на Римската империя днешните български земи са част от Източната римска империя, наречена по-късно от историците Византия. През втората половина на VII в. на територията на днешна Североизточна България се заселват прабългарите. В съюз със славяните те образуват българската държава, призната от Византия през 681 г. Начело на държавата застава водачът на прабългарите – хан Аспарух, а за столица е обявен град Плиска.
При управлението на хан Крум (803-814) България граничи на запад с империята на Карл Велики, а на изток българските войски достигат стените на столицата на Византия – Константинопол. През 864 г., по време на управлението на княз Борис I (852-889), българите приемат християнството като официална религия и България става една от най-старите християнски държави в Европа.
В края на ІХ век братята Кирил и Методий създават и разпространяват славянската азбука. Охрид и Велики Преслав стават центрове на българската и на славянската култура. От България славянската писменост се разпространява и в други славянски страни. И днес страни като Русия, Сърбия, Украйна, Македония и Беларус използват кирилицата, чиито правописни норми са създадени от учениците на Кирил и Методий и техните последователи в българската столица Преслав. Управлението на цар Симеон І (893 – 927) е известно като “Златния век на българската култура”, а границите на страната по това време достигат до Черно море, Бяло море и Адриатическо море.
През 1018 г., след продължителни войни, България е завладяна от Византия. През 1185 г. въстанието, водено от братята боляри Асен и Петър, отхвърля византийската власт. Основава се Второто българско царство, а столица става Търново.
Предишната мощ на България се възстановява по времето на техния най-малък брат – Калоян (управлявал 1197-1207), а по времето на цар Иван Асен II (1218-1241) Второто българско царство достига своя най-голям разцвет – установява политическа хегемония в Югоизточна Европа, разширява границите си до Черно море, Бяло море и Адриатическо море, развива се икономиката и културата. Сред най-значимите запазени паметници от това време са стенописите в Боянската църква, църквите в Търново, Земенският манастир, Ивановските скални църкви, миниатюрите в Лондонското четвероевангелие и Манасиевата хроника.
В края на XIV век страната е покорена от Османската империя. През първите години на османското владичество има единични опити за освобождение на България. По-късно хайдушкото движение създава предпоставки за появата на организирано националноосвободително движение.
В началото на XVIII в. започва Българското възраждане. Утвърждават се българската църква, просвета и култура. Началото на организираното националноосвободително движение за отхвърляне на османското господство се свързва с делото на Георги Раковски (1821-1867). Основни фигури в освободителното движение са Васил Левски (1837-1873), Любен Каравелов (1834-1879), Христо Ботев (1848-1876) и други.
През 1876 г. избухва Априлското въстание – най-мащабният и организиран опит за освобождение от османското господство. Въстанието е потушено с нечувана жестокост, но поставя българския национален въпрос в центъра на международния политически живот.
През 1878 г., в резултат на Руско-турската освободителна война, българската държава е възстановена. Берлинският конгрес (1878) разделя бившите български територии на три – Княжество България начело с княз, Източна Румелия с губернатор християнин, назначаван от султана, и Тракия и Македония, които остават под управлението на Османската империя. За първи княз на Княжество България е избран Александър Батенберг.
През 1879 г. е приета първата конституция на България – една от най-демократичните за времето си. През 1885 г. създадените две български държави – Княжество България и Източна Румелия – се обединяват. През 1908 г. българският княз Фердинанд Сакскобургготски прокламира независимост от Турция и е провъзгласен за цар на Третото българско царство.
България води победоносната Балканска война през 1912 г. Заедно със Сърбия и Гърция България се бори за свободата на Тракия и Македония. Разногласията между бившите съюзници водят до Междусъюзническата война (1913), в която България е победена. В резултат на тази война от нея се откъсват още територии, населени с българи. Намесата на България в Първата световна война на страната на Централните сили завършва с национална катастрофа. Ньойският мирен договор (1919) налага сурови клаузи на България – тя губи голяма част от териториите си. В началото на 40-те години България води политика в интерес на Германия и силите на Оста. През 1941 г. България се включва във войната на страната на Оста, но българската армия не участва в сраженията на Източния фронт. Цар Борис III подкрепя обществения натиск и не позволява депортирането на около 50 000 български евреи. От всички европейски страни само Дания и България успяват да запазят еврейското си население от газовите камери на нацистите. Есента на 1944 г. България се присъединява към съюзниците и участва активно в изтласкването на германските войски от Южна и Централна Европа.
След Втората световна война България попада в сферата на политическото и икономическо влияние на СССР. През 1946 г. страната е провъзгласена за република. Българската комунистическа партия идва на власт. Политическите партии извън Отечествения фронт са забранени, икономиката и банките са национализирани, обработваемата земя е организирана в кооперации.
В края на 1989 г. започват демократичните промени в България. Провеждат се многопартийни избори. Приета е нова конституция. България поема пътя към демократическо развитие и пазарна икономика. Във външната си политика България се ориентира към сближаване с европейските структури. От 1991 г. е член на Съвета на Европа. През 2004 г. България става член на НАТО. През 1995 г. България подава молба за членство в Европейския съюз. През 1999 г. започват преговорите за присъединяване. На 25 април 2005 г. в Люксембург е подписан Договорът за присъединяването на Република България към Европейския съюз. От 1 януари 2007 г., след като изпълни критериите за членство, България стана пълноправен член на Европейския съюз.
